robotev :: blog

март 25, 2011

Интерактивност в театъра

Публикувано в: Бърборя — rene @ 9:58

Gospodin Ibrahim i tsvetyata na korana Има ли място в театъра за технологии като Arduino, Processing или Puredata? Използват ли се там? Как стои въпросът в българските театри?

През 2004 г. бях поканен от театралния режисьор Снежина Танковска да работя по постановката „Господин Ибрахим и цветята на Корана„. Не за пръви път работехме заедно. Една година по-рано направихме постановката „Разбиване“ по текст на Нийл Лабют в малката зала на Народния театър. Именно заради тази пиеса театърът тогава купи първия си DVD-плеър. Така въведохме театъра в дигиталната ера. За новата пиеса имахме амбициите да направим още една крачката в посока към интерактивност.

“Господин Ибрахим” е моноспектакъл на актьора Мариус Донкин по текст на френския писател Ерик-Еманюел Шмит. Пиесата разказва историята на Моисей (Момо), който, вече възрастен, се връща към детството си. Момо си спомня за г-н Ибрахим, който му разкрива тайните на Корана и го води на пътешествие до Турция.
Представлението беше поставено на Камерна сцена в Народния театър. Това е една овална зала, където публиката е разположена в почти пълен кръг около сцената. За „Господин Ибрахим и цветята на Корана“ решихме да включим цялата зала в действието. Опаковахме стените както и сцената с американ, за да можем да ги ползваме като екран за прожекция на видео.

Сценографията включваше две видеопрожекции. Едната, с видео на небе, почти не се движеше. Небето прожектирахме върху дъното на сцената. Другата прожекция постоянно се променяше – изчезваше и се появяваше отново, обикаляйки залата.

Монтирахме един видео прожектор на тавана над сцената и прожектирахме директно надолу. Малко под обектива инсталирахме кръгло огледало. Задвижвано от стъпков мотор, огледалото можеше да се върти на почти 360 градуса във всички посоки. По този начин беше възможно прожекцията да бъде върху стената зад и около публиката, но и също толкова лесно да бъде насочвана към пода.

Движенията на огледалото бяха програмирани чрез софтуер, специално разработен от мен за тази пиеса. Като платформа избрах MaxMSP с Jitter – програма, подобна на Puredata.

Част от пиесата беше интерактивна. Над публиката имаше уеб камера. Камерата беше насочена към сцената и се включваше автоматично в различни части на пиесата. В тези моменти софтуерът анализираше образа, намираше актьора и го следеше. С движението си актьорът управляваше прожекцията на второто видео върху стената и пода. По този начин той контролираше видеото, което разширяваше възможността за експресивност на движенията му.

Цялостният резултат беше впечатляващ. В постановката равноправно участваха не само актьорът на сцената, а и останалите елементи като музиката и прожекциите по стените около публиката. Визуалната част беше под контрола на актьора. Той “играеше” видеото, докато играеше ролята си. Публиката беше поставена в средата на действието. Малката интимна зала ставаше още по-интимна и светът, за който Момо разказваше, се появяваше от време на време чрез прожекциите около публиката.

Какво е необходимо, за да се създаде работеща постановка, в която се използват интерактивни технологии? На първо място е нужен екип – екип, който силно иска тази пиеса да е интерактивна и в който всички участници са наясно, защо това е необходимо. Те трябват и да разбират, какво означават интерактивните елементи за тяхната роля и как я променят. Освен това трябва ясна идея за ролята и смисъла на интеракцията в постановката. Това са най-трудните съставки. Самата технология е по-лесна и вече е достатъчно достъпна, за да може без големи трудности да се използва в театъра.
Вече има и къде да се научите, как се прави това. Новите курсове при Роботев започват през месец април и вече може да се запишете за тях.

От Рене Беекман

И още едно последно нещо: Много от вас сигурно си мислят “Чакай сега, гледал съм тази пиеса и там нямаше никакво видео!“
Да, прави сте, вече няма. Това е една дълга и тъжна история с много неприятни малки човешки характеристики, които доведоха до решението, още след първия сезон пиесата да се играе без видео прожекциите.
И така, от тогава Донкин играе ролята на Моисей съвсем сам в едно голямо море от бял плат. Поне сега знаете защо го има този плат.

март 11, 2011

Puredata като начин на мислене

Публикувано в: Бърборя, Впечатлява ме — Етикети:, , — albena @ 13:54

Колкото повече работя с Pd, толкова повече виждам не програма, а житейска философия. Това е философия на справяне с проблеми и решения. В ежедневието често сме изправени пред необходимостта да вземем правилното решение. Обикновено разполагаме с няколко полу-готови стандартни варианта, от които да изберем. Тогава се колебаем, коя опция е най-подходящата. Започваме да се лутаме и да губим ориентация.

При Pd започваш с осъзнаването на твоята цел. Тъй като няма готови инструменти, които можеш да използваш, ти си принуден да изградиш решението стъпка по стъпка като започнеш с проблема и продължиш с целенасочена стратегия. Понякога отговорът на проблема идва след няколко месец и се оказва, че е бил пред теб през цялото време – просто е трябвало да го дочакаш. Друг път взимаш решенията бързо, за да преминеш етапа, дори и да не са най-правилните. И в двата случая обаче ти си ръководен от твоя конкретен проблем и имаш свободата да изработиш най-подходящото решение.

Когато стартираш програмата пред теб се отваря празен бял прозорец. Там можеш да създадеш твоята малка подпрограма или така наречения патч. Няма шарен интерфейс с много копчета и падащи менюта, които служат единствено, за да те забавят в търсенето на най-простата функция, от която всъщност имаш нужда. Може би съм пристрастна, защото съм художник и белият лист за мен е свободата да бъда себе си, а може би този бял прозорец на Pd наистина е свободата да бъдеш себе си.

Puredata има отворен код, което означава, че се развива в общество, в което хората споделят резултата от търсенията си. Не е нужно да откриваш всичко сам, понякога можеш просто да разгледаш или да ползваш част от кода на по-опитните от теб. Тъй като обаче всеки мисли по собствен, индивидуален начин, двама потребители ще решат даден проблем по четири различни начини.  Дори и само да надградиш една чужда програма, твоят краен продукт ще е различен, защото целта ти е била друга. Тук идеята е по-важна от техническите умения.

Технически умения и логика, разбира се, помагат при овладяването на Purеdata, тъй като това e софтуер за визуално програмиране. Понеже обаче е насочен към художници и музиканти, основните технически умения, които са ти необходими, са да разбираш от музика или видео и композиция. Всички останали умения, свързани със самото програмиране, са достъпни и лесни за научаване без да е нужен опит в писането на код.

Освен богатството си в сферата на генерирането и обработката на звук, програмата  предлага хубав пакет, наречен GEM, за създаване на видео в реално време, генериране на изображения и моушън кепчър.  Програмата е лека, щади компютъра, но е ужасно мощна и стабилна. Комуникира лесно със партньори от класата на Arduino и Processing. Без проблем разпознава и работи с MIDI интерфейси.  Purеdata приема данни от физическия свят през сензори и е идеална за създаване на интерактивно изкуство.

Единствената причина, поради която Pd не прави това, което искаш е в теб. Най-вероятно не си написал нещо като хората. Което е успокояващо, сравнено със света около нас. Той е хаотичен и колкото и да се опитваш да планираш и подреждаш, често зависиш от шанс, късмет или решението на някой друг. Докато при Pd можеш да откриеш грешката и да я оправиш самостоятелно. Наградата е голяма – програма, която работи, подчинена на твоите индивидуални нужди като художник или музикант. И поощрителна награда – дори и да не си програмист, а само потребител, си едни гърди пред Adobe потребителите и вдъхваш респект в Ableton Live потребителите.

от Албена Баева

редактор: Грегана Баева

март 9, 2011

5 причини да споделяш публично идеите си

Публикувано в: Впечатлява ме — Етикети:, , — rene @ 15:45

1. Идеите хрумват лесно.
Кой от нас не е седял на по бира с приятели и не е родил цял куп нови идеи по време на разговора? Идеите се раждат лесно.

2. Някой друг вече е мислил за това.
В момента, в който ни хрумне една идея, е много вероятно, на поне трима души някъде по света  точно тази идея вече да им е хрумнала. Ако тя си струва, те вече работят по нейното изпълнение.

3.Всичко зависи от изпълнението
Изпълнението на една идея е по-важно от самата идея. Google не е първата търсачка, Facebook не е първата социална мрежа.

4. Една идея е само едно начало.
В процеса на изпълнение идеите се променят хиляди пъти. Ако изпълняваме идеите си без никаква промяна, не мислим достатъчно за тяхното развитие.

5. Идеи, които се споделят, раждат нови, по-добри идеи.
Идеи, които остават несподелени, остават сами. Те са като еднопосочни, задънени улици. В град само със задънени улици няма движение напред.

Няма нищо по-хубаво от това, да споделяме идеите си, за да можем и ние самите да раждаме нови, по-добри идеи.

от Рене Беекман

Задвижвано от WordPress